Реклама, която изглежда като статия. Лична история или новина.
Списък с точки. „7 неща, които не знаеш за…“
Промптове, контекст, редакция, докато звучи като човек.
Качваме, връзваме бутоните, проверяваме от телефона.
В този модул ще разгледаме двата вида продажбени страници, ще ги разглобим върху живи примери, ще ги напишем с изкуствен интелект и ще ги публикуваме в интернет. В края ще имаш публикувана страница с адрес, вързана към твоя продукт.
Три кратки лекции. След тях ще знаеш защо повечето магазини губят деветдесет и девет от сто души, които са кликнали на рекламата им, и какво правим ние по различен начин.
Здравей, това е Модул 7. Ще започна с една дума, която ще чуваш през целия модул: „студен“. Студен е човекът, който те вижда за първи път. Не те познава, не ти вярва и не е търсил продукта ти. Просто е превъртал телефона си и рекламата ти го е спряла.
И сега ето какво се случва в повечето онлайн магазини. Рекламата го спира, той кликва и попада направо на продукт с цена. Той не знае кой си. Не знае защо този продукт, а не някой друг. Вижда цена и оставя телефона. От сто души, които кликнат, купува един, може би двама. Останалите деветдесет и осем си отиват, а ти си платил на Facebook за всеки един от тях.

Затова ние не пращаме студения човек направо на цена. Слагаме нещо по средата и пътят му става три стъпки вместо две.
На този път му казваме „фуния“. Представи си фуния: широка горе и тясна долу. Много хора влизат отгоре, малко купуват отдолу, но много повече, отколкото ако ги пратиш направо на цената. Ще чуваш думата до края на програмата.
Ето го пътя с истински страници. Първо рекламата за Noctura, която спира с болката. После статията, „седем неща за тежките крака вечер“. Човекът я чете, разбира защо краката му са подути и чак в седмата точка вижда продукта. И накрая продуктовата страница с цената и бутона.

Ще ме попиташ: не губим ли хора, като добавяме още една стъпка? Губим, разбира се. Не всеки, който отвори статията, стига до края ѝ. Но тези, които стигнат, идват на продукта топли. Знаят какъв е проблемът им, знаят защо това е решението и знаят защо досега нищо не е сработило. Те не гледат цената с подозрение и не питат „защо“. Те питат „как да поръчам“.
Затова една страница по средата продава повече, а не по-малко. Не защото повече хора я виждат, а защото хората, които стигат до края ѝ, са готови. И още нещо, което често се подценява. Тази страница работи ден и нощ вместо теб. Обяснява, убеждава, отговаря на въпросите. Веднъж я пишеш, а после само я подобряваш.

Има и втора причина да сложиш страница по средата, и тя е в самата реклама. Помниш ли формата „като новина“ от Модул 6? Бяла лента, текст като новина, без продукт. Ето го пак отдясно: „Будиш се в три сутринта? Причината може да не е тази, която мислиш…“
Тази реклама обещава обяснение. Тя не може да води на цена. Ако човекът кликне, за да разбере „причината, която може да не е тази“, и види „Купи за 39 евро“, усеща измамата за секунда. Той иска обяснението. Страницата му го дава и чак тогава го праща към продукта.
Значи рекламата като новина и продажбената страница са двойка. Едната без другата не работи.

Продажбените страници са два вида и трябва да ги различаваш, защото се пишат по различен начин. Вляво е адверториал, вдясно е листикъл. Превърти ги и ще видиш разликата с очите си.
Думата е сглобена от „advertisement“ и „editorial“, тоест реклама, която изглежда като статия във вестник. Лична история или новина. Едно дълго четене, в което човекът се вижда. Quit Vibe вляво е точно това: историята на човек, който е спрял цигарите.
От „list“ и „article“, тоест статия под формата на списък. „Седем неща, които не знаеш за тежките крака вечер.“ Къси точки, всяка от които е малък аргумент, а продуктът е изводът в края.
Ето как избирам аз. Не е наука, но работи.
Ако се съмняваш, започни с адверториал. Той работи за повече продукти и докато го пишеш, научаваш повече за клиента си. Листикълът е по-бърз за писане, но е по-труден да се напише добре.
Продуктът решава болка, зад която стои история. Сън, болка, стрес, навик, хъркане. Човекът трябва да си каже „и при мен беше така“. Историята го хваща за ръка и го води до края.
Продуктът има ясни ползи и хората сравняват. Питат „защо този, а не другият“. Или когато проблемът е познат и на човека не му трябва история, а факти. Тежките крака, подуването, сухата кожа.
Има нещо важно, което искам да запомниш. Адверториалът и листикълът са различни по форма, но еднакви по цел. И двете свършват на едно и също място: бутон, който води към продуктовата страница. Различен е само пътят до бутона.
При адверториала пътят е история: проблем, опити, откритие, решение. При листикъла пътят е списък: факт, факт, факт, извод. Но и в двата случая човекът стига до бутона едва когато вече знае защо му трябва продуктът. Не преди това.
Ето го листикъла за Noctura отдясно. Превърти до края. Седем точки, продуктът се появява чак в седмата, а бутонът е под него. Точно това ще правиш и ти.
Това изречение обяснява целия модул, затова ще го кажа пак: човек мрази да му продават, но обича да чете.
Всеки от нас има вградена защита срещу реклами. Усещаш я и ти. Някой започне да ти продава нещо и ти се затваряш. Скръстваш ръце, търсиш уловката, чакаш да свърши. Тази защита се включва за части от секундата, в мига, в който мозъкът каже „това е реклама“.
Но никой няма защита срещу интересна статия. Заглавие, което те засяга, първи абзац, в който се познаваш, и ето че вече четеш. Не защото искаш да купиш, а защото искаш да разбереш. Продажбената страница ползва точно това.

Заглавие, дата, автор, абзаци, снимка като от списание. Мозъкът казва „това е статия“ и човекът чете, както чете новина сутрин с кафето. Без скръстени ръце.
Той научава нещо. Защо има проблема, защо досега нищо не е помогнало, какво реално се случва в тялото му или в деня му. Получава стойност, преди изобщо да е видял продукт. Продуктът идва накрая, като логично решение, а не като натрапване.
С всеки абзац, който казва истината за неговия проблем, ти вярва малко повече. „Този знае за какво говори.“ Когато стигне до продукта, вече не е студен. Чел е три минути и през тези три минути ти си станал човек, който го разбира.

И сега се връщаме на рекламата. Щом страницата е тази, която стопля, рекламата не трябва да продава. Нейната работа е само да отвори вратата. Виж рекламата отдясно: лимон и цигари, недовършено изречение. Нищо в нея не продава. Тя те кара да искаш да разбереш.
Това е разпределението на работата. Рекламата спира и обещава обяснение. Страницата обяснява и стопля. Продуктовата страница продава. Всяка прави едно нещо и го прави добре. Когато рекламата се опита да продава, а страницата да спира, нищо не работи.

Тук научаваш скелета. Всяка добра продажбена страница има един и същ скелет, независимо от продукта. Като го видиш веднъж в жив пример, ще го виждаш навсякъде.
Отдясно е жив адверториал на Noseway. Не е макет, а истинската страница, на която водят рекламите им. Превърти го, докато обяснявам, и ще намериш и шестте части.
Ако запомниш само едно нещо от този модул, нека е това. Човекът, който чете статията ти, вече е опитвал нещо. Крем, хапче, спрей, упражнение. Не е сработило. И сега не вярва, че каквото и да било ще сработи. Ти не се бориш с незнание. Бориш се с разочарование.
„Ставите са износени.“ „Възрастта е.“ Пие хапче за болката, тя се връща на другия ден. Вече не вярва, че нещо ще помогне. Обвинил е грешното нещо и затова всяко решение му се струва безсмислено.
„Не са ставите. Причината е другаде и затова хапчетата не държат дълго.“ Обяснява му защо нищо не е помогнало, без да го обвинява, и му връща надеждата. Виж рекламата отдясно, тя казва точно това: „Истинската причина не е в ставите.“
Грешният виновник е моментът, в който човекът си казва „значи затова не ми е помагало“. От този момент нататък той чете по съвсем друг начин.

Между седемстотин и хиляда и петстотин думи. По-кратко не стопля, защото човекът не е имал време да ти повярва. По-дълго не се дочита, особено от телефон. Четири-пет минути четене е точната мярка.
Като статия, не като реклама. Заглавие, малък ред „реклама / платено съдържание“ най-отгоре, име на изданието, дата, автор. Абзаци по три-четири реда, снимка на всеки триста думи и подзаглавия, за да може окото да си почине.
Осем от десет души ще четат статията от телефон. Едра буква, много въздух, бутон, широк колкото екрана. Ако на компютъра изглежда малко „рехава“, значи на телефона е точно.

Виж сега втори жив пример, Quit Vibe, продукт за спиране на цигарите. Това е лична история. Превърти горе.
Заглавието: „Жената на инженер от София едва не умира от рак на белия дроб, сега неговото изобретение помага на хиляди да спрат.“ Любопитство, конкретика, история. Не пише „спри цигарите за 9 дни“. Пише какво се е случило.
После проблемът. Първите абзаци са с думите на пушача. Опитите: дъвки, лепенки, книги, „от понеделник“. Всеки пушач се познава. И чак след това, на третия екран, идват откритието и решението. Продуктът изобщо го няма в първите два екрана и това е нарочно. Първо се познаваш, после ти казват какво да направиш.
Върни се на Noseway и превърти надолу, до средата. Ето го решението. Не „купи Noseway“, а „ето какво прави лепенката с носа ти“. Механика, прости думи, една схема. Човекът разбира как работи продуктът, преди да му кажеш колко струва.
После идват доказателствата. Отзиви с първо име и възраст, снимки от клиенти, „ето как се ползва“ в три стъпки и гаранция за връщане на парите. Всяко от тези неща отговаря на едно „да, ама“. „Да, ама дали ще стане и при мен“, това са отзивите. „Да, ама сложно ли е“, това са трите стъпки. „Да, ама ако не помогне“, това е гаранцията.
И бутонът. Гледай колко пъти се появява. След решението, след доказателствата и накрая. Три пъти, защото човекът може да е готов на всяко от тези места.
Последната част е най-простата, а хората пак я объркват. Бутонът казва на човека какво да направи сега. Но не „Купи“, защото още не сме на продуктовата страница. Казва „Виж Noctura и цените“, „Виж как работи“, „Провери наличността“. Малка стъпка, не голяма.
Под бутона стои един ред: наложен платеж, гаранция, доставка. Това са трите неща, които спират последното колебание. И самият бутон е широк колкото екрана на телефона, за да не го търси човекът с пръст.
Толкова. Шест части, всяка със своята работа. В следващата лекция започваме от първата: заглавието.
Заглавието е първото нещо, което човекът вижда, когато кликне на рекламата, и по него решава дали да чете. Има осем начина да го напишеш и всеки от тях ще ти покажа с пример.
Пиша статия (адверториал) за [продукт], която решава [проблем, с думите на клиента], за [кой]. Истинската причина за проблема, която статията обяснява, е [грешният виновник → истинската причина]. Напиши 10 заглавия за тази статия. Правила: до 14 думи; на български; звучат като заглавие от новинарски сайт или списание, не като реклама; любопитство и нещо конкретно; без обещан резултат, без „лекува“, „гарантирано“, „революционен“; без измислени хора, проучвания или лекари. По един от всеки тип: история с обрат · новина · грешният виновник · число · признание · въпрос · лично откритие · скритата причина · сравнение · „това съм аз“. След всяко напиши типа в скоби. Ако за някой тип няма честен вариант, кажи го.
Същата логика като при хуковете в Модул 6. Попълваш скобите, пускаш промпта в Claude и четеш резултата на глас. Обърни внимание на последните две изречения: без измислени хора и проучвания, и „ако няма честен вариант, кажи го“. Тези две изречения пазят рекламния ти акаунт.
Ето десетте заглавия за Noctura. Чети ги с мен и гледай къде Claude сам казва „прескачам“.
Номер девет, новината. Няма реално проучване зад лепенките, значи няма честна новина, и Claude го казва, вместо да измисли „проучване от 2026 година“. Номер едно е това, което ползвахме за листикъла. Номер три и номер осем са грешният виновник, най-силният тип за този продукт, защото хората наистина обвиняват солта и възрастта.
Ето три заглавия на живо, от три различни типа. Лично откритие при Quit Vibe. Новина при Noseway, където зад числото стои реално проучване. И число при Noctura. Превърти всяко и виж как заглавието обещава точно това, което статията после дава.
Заглавието е половината от статията. Затова не избираш само едно, а две-три, и ги тестваш.
Правилото на една промяна важи и тук. Сменяш само заглавието, а текстът остава същият. Иначе не знаеш какво точно е проработило.

Сега ще разглобим два живи адверториала, част по част, за да видиш скелета с очите си. Вляво е Quit Vibe, лична история. Вдясно е Noseway, новинарски стил. Два продукта, два стила, и ще видиш, че скелетът е един и същ.
Заглавието и какво обещава. Болката с думите на човека. Грешният виновник. На кой ред влиза продуктът. Доказателствата. И колко пъти се появява бутонът.
Заглавието е лична история с обрат: жена, съпруг, болест, изобретение. Четири конкретни неща в едно изречение. Не обещава резултат, обещава история.
Проблемът. Първите абзаци са изцяло с думите на пушача. „Знам, че трябва да спра.“ „Пробвах всичко.“ Никакви медицински термини. Човекът се познава още на третото изречение.
Историята и грешният виновник. Какво е опитвал: дъвки, лепенки, книги, воля. И защо не е сработило: защото навикът не е в никотина, а в ръцете и в паузите през деня. Това е грешният виновник. Пушачът си казва „значи затова не ми се получаваше“. И забележи, продуктът още го няма. Виж докъде сме стигнали без продукт.
Решението. Чак тук влиза продуктът и влиза като логично продължение: щом навикът е в ръцете и в паузите, ето нещо за ръцете и за паузите. Не „купи“, а „ето защо работи“.
Доказателствата. Как се ползва, в три стъпки. Отзиви с първо име. Какво има вътре. Гаранция. Всяко от тях отговаря на едно „да, ама“.
И бутонът. Преброй ги. След решението, след отзивите и накрая, три пъти. Всеки път с малка стъпка: „виж“, „провери“, а не „купи“. И под всеки бутон трите реда, които спират колебанието: доставка, гаранция, плащане при получаване.
Сега Noseway. Съвсем друг стил, новинарски. Заглавие с проучване и число. Няма „аз“, има „хората“. Но гледай частите. Проблемът: „дишаш през устата, събуждаш се уморен“, с думите на човека. Грешният виновник: не е умората и не е матракът, носът е. Решението: как работи лепенката. Доказателствата: отзиви, схема, гаранция. Бутонът: три пъти.
Същите шест части, същият ред, различен тон. Това е цялата тайна. Скелетът не се променя. Променят се думите и тонът според продукта и според човека, който ще чете.
Разглобяването е най-бързият начин да се научиш да пишеш. Не защото копираш, а защото виждаш, че всички добри страници правят едно и също.
Две различни истории, два продукта, една структура. Сменя се само продуктът и тонът. Това ще правиш и ти. Не измисляш нова структура, ползваш тази.
Отваряш един чужд адверториал от swipe файла си, някой, който върви от месеци. Разглобяваш го по същия начин: шестте части, на кой ред влиза продуктът, колко бутона има. Пишеш го на лист. След три такива разглобявания ще ги виждаш автоматично.
Сега листикълът. Той е по-кратък от адверториала и има пет части вместо шест. Отдясно е живият листикъл за Noctura. Превърти го, докато обяснявам.
Цялата разлика между листикъл, който работи, и листикъл, който не работи, е в точките. Ето една добра и една лоша.
Правилото: всяка точка трябва да е полезна и без продукта. Ако не е, не е точка, а реклама.
„3. Подуването вечер не е от солта. Кръвта застоява, когато седиш осем часа, и тялото задържа вода в краката.“ Човекът научи нещо. Точката е полезна и без продукта. Дори да затвори страницата тук, той е получил нещо.
„3. Нашият продукт е най-добрият за подути крака.“ Махни продукта и не остава нищо. Това е реклама, облечена като точка. Хората го усещат още на втората дума и спират да четат.
Гледай как е направена всяка точка. Заглавие на точката, което само по себе си е факт: „Седенето е по-лошо от стоенето.“ Две-три изречения защо е така. И отдолу един отделен ред, „какво значи за теб“, който е визуално отделен от останалото. Този ред е важен, защото превръща факта в нещо, което човекът може да направи още днес.
Първите шест точки не споменават продукта нито веднъж. Ставай на всеки четирийсет и пет минути. Вдигай краката правилно. Нощта е най-важната. И чак седмата: „затова толкова хора минаха на вечерни лепенки“. Продуктът идва като извод от всичко преди него. Човекът си казва „да, това е логично“, а не „а, реклама“.
Ето теста, който правя за всяка точка, преди да публикувам. Прост е.
Три въпроса, седем точки, две минути. И листикълът ти става статия, а не брошура.
Адверториал и листикъл с AI, с контекста за продукта от Модул 1.
Четири до шест на страница, всички по референция на продукта.
Качваме страницата, връзваме бутоните, проверяваме от телефона.
Осемте неща, които пазят рекламния акаунт.
Вече знаеш двете структури и си ги видял на живо. В тази част ги правим за твоя продукт. Всяка демонстрация е върху Noctura, от празен екран до публикувана страница.
Сега ще напишем адверториал с Claude. И първото, което трябва да знаеш, е, че изкуственият интелект без контекст пише общи приказки. „Открийте революционното решение за здрави крака.“ Точно това излиза, ако му кажеш само „напиши статия за лепенки за крака“.
С контекст той пише твоята статия. Разликата не е в промпта, разликата е в това, което му даваш преди промпта. Кой купува продукта, какъв е проблемът с думите на самия клиент, какво е опитвал досега, защо продуктът работи и какво не бива да се твърди.
Всичко това вече го имаш от Модул 1, в документите за продукта. Сега ще видиш как се ползва.

Ето какво давам на Claude преди промпта, в този ред. Копирам го направо от документите за продукта.
Пет неща, две минути копиране, и статията става твоя, а не на изкуствения интелект.
Напиши адверториал (рекламна статия) за [продукт] по контекста по-горе. Структура, точно в този ред: 1) Заглавие: любопитство и нещо конкретно, без обещан резултат. 2) Проблемът: 2–3 абзаца с думите на човека, той трябва да се познае. 3) Историята: какво е опитвал, защо не е помогнало, грешният виновник и истинската причина. 4) Решението: защо това работи, когато другото не; продуктът се появява ЧАК тук. 5) Доказателствата: как се ползва в 3 стъпки, какво има вътре, гаранция. Без измислени отзиви. 6) Бутон: малка стъпка („Виж как работи“), три пъти: след решението, след доказателствата, накрая. Дължина 900–1200 думи. Български, разговорен, къси изречения, както човек разказва на приятел. Абзаци до 4 реда, подзаглавия. Забранено: „революционен“, „уникален“, „чудо“, „лекува“, „гарантирано“; обещани резултати; измислени хора, лекари, проучвания, медии; чужди марки. Накрая един ред: „Резултатите варират.“
Това вляво е промптът, и той е в документа със скриптовете. Забележи какво има в него: шестте части в реда, който научи, дължината, езикът и забраните. Всичко, което иначе би трябвало да чистиш после, е забранено предварително.
Ето началото на това, което излезе за Noctura. Чета първите два абзаца на глас. Гледай: заглавието е от типа „скритата причина“, без обещание. Проблемът е с думите на човека: „обувките стягат“, „не намираш място за краката си“. И никакъв продукт в първите два екрана.
Това е чернова, не е готова. Но скелетът ѝ е правилен, защото промптът го е поискал така. Сега идва поправката.
Ето я готовата статия, след поправката. Превърти я с мен. Заглавие. Проблемът с думите на човека. Снимка на сцената: жена на дивана, ръце на прасеца. После „Защо това, което пробва, не помогна“: грешният виновник, солта и възрастта, и истинската причина, осем часа без помпа. После „Защо вдигни краката не помага“.
И чак след това, на третия екран, идва продуктът. Като извод, а не като натрапване. Как се ползва в три стъпки. Гаранцията. Бутон след решението, бутон след гаранцията и бутон накрая. А най-долу пише „Резултатите варират“. Точно по скелета.
Черновата от изкуствен интелект винаги има три болести. Добрата новина е, че всяка от тях се лекува с по едно изречение към Claude.
„Адресира основната причина.“ „Оптимизира кръвообращението.“ Никой не говори така. Казваш му: „Пренапиши абзац 2, както би го разказал човек на приятел на кафе.“ И излиза: „Помпата спи, гравитацията печели.“
Трийсет думи, три запетаи. Казваш му: „Разбий всяко изречение над 15 думи на две.“
Понякога Claude не издържа и споменава продукта още във втория абзац. Казваш му: „Махни продукта от частите 1 до 3. Първото споменаване е в частта Решението.“
Четеш първите два абзаца на глас и спираш на първата дума, която не би казал на приятел. Тя е болестта. Три-четири такива поправки и текстът вече е твой.
Преди да минеш нататък, четири бързи проверки. Трийсет секунди.
Листикълът се пише със същия контекст. Не даваш на Claude нищо ново, а същите пет неща: кой купува, проблемът, опитите, виновникът, продуктът. Различен е само промптът.
Отдясно е листикълът за Noctura, който излезе от точно този процес. „7 неща, които не знаеш за тежките крака вечер.“ Ще видиш промпта, точките, които излязоха, и теста, през който минава всяка точка.
Листикълът е по-бърз за писане, двайсет минути от контекст до публикуване. Но е по-лесно да го объркаш, защото всяка точка е изкушение да продадеш. Затова тестът е по-важен от промпта.
Напиши листикъл (статия списък) за [продукт] по контекста по-горе. Заглавие с нечетно число: „7 неща, които не знаеш за [проблемът]“. Въведение 3–4 изречения: за кого е и защо сега, човекът да се познае. После 7 точки. Правило за всяка точка от 1 до 6: заглавие, което само по себе си е факт; 2–3 изречения защо; и отделен ред „Какво значи за теб: …“ с нещо, което може да направи днес. Продуктът НЕ се споменава в точки 1–6. Точка 7: „Затова толкова хора минаха на …“, продуктът като извод от предните шест. След нея: кратко описание на продукта, един бутон („Виж и цените“), три реда под него: доставка, гаранция, плащане. Дължина 700–900 думи. Български, разговорен, къси изречения. Забранено: обещани резултати, „лекува“, „гарантирано“, измислени хора и проучвания, чужди марки. Накрая: „Резултатите варират.“
Забележи двете неща, които са различни от промпта за адверториал. Първо, „продуктът не се споменава в точки от едно до шест“. Второ, редът „какво значи за теб“ на всяка точка. Този ред превръща сухия факт в нещо полезно за човека.
Ето заглавията на седемте точки, които излязоха. Чета ги на глас. Виж, че всяка от първите шест е факт, който е полезен и без продукта. „Седенето е по-лошо от стоенето.“ Човек може да затвори страницата тук и пак е научил нещо. Седмата точка е изводът.
Всяка точка минава през един и същ тест. Ако не го мине, Claude я пренаписва с едно изречение.
Седем точки, седем теста, две минути. И листикълът е статия, а не брошура.
Махаш продукта от точката наум. Полезна ли е още? „Седенето е по-лошо от стоенето, защото помпата на прасеца спи.“ Да, полезна е, минава.
„Точка 4: нашите лепенки помагат при подути крака.“ Махни продукта и не остава нищо. Казваш на Claude: „Пренапиши точка 4 така, че да е полезна и без продукта. Продуктът остава само в точка 7.“
Проверяваш, че го има на всяка точка и че казва нещо, което човекът може да направи още днес. „Ставай на всеки 45 минути.“ Не „купи си лепенки“.
Гледай как изглежда готовият листикъл на телефона. Заглавие, малък ред „реклама“ най-отгоре, име на изданието, дата. Едра снимка. Въведение, в което човекът се познава. И после точките: номер, заглавие, което е факт, две изречения и отделеният ред „какво значи за теб“ на цветен фон.
Продуктът се появява в седма точка, с малка снимка и две изречения. Един бутон и три реда под него. И най-долу едно „Накратко“ за хората, които са превъртели до края. Целият листикъл се чете за три минути. Толкова трябва.
Сега снимките. Ако текстът стопля, снимките задържат. Страница без снимки е стена от текст и хората я затварят на втория екран, колкото и добър да е текстът.
Виж снимката отдясно. Жена на дивана, вечер, ръцете на прасеца. Това е първата снимка в статията за Noctura, точно под заглавието. В нея няма продукт. Има момента, в който човекът се познава. Той вижда себе си в осем вечерта и продължава да чете.
Направена е с изкуствен интелект, за стотинки, по същия начин като рекламите. Ще ти покажа промпта и какво излезе от него.

[Референция: снимката на продукта, само за кадрите, в които се вижда.] Editorial photo for a magazine article, [16:9 за широка / 4:5 за висока]. Scene: [кой, къде, какво прави, кога: a woman in her late 40s on the sofa at about 8 pm, both hands massaging her tired calf]. Realistic, natural light, shallow depth of field, shot on a 35mm lens, like a photo taken for a health magazine. [Ако продуктът е в кадъра: the product from the reference, identical shape, colors, label.] No text, no logos, no watermark, no one looking at the camera.
Разликата от промпта за реклама е в началото: „editorial photo for a magazine article“, тоест снимка за статия в списание. Тези няколко думи сменят целия стил. Никакъв студиен блясък, никакъв продукт в центъра. Снимка, каквато би направил фотограф на списание.
Ето двете снимки, които излязоха за статията, без никаква поправка. Вляво е сцената на проблема: диван, вечер, лампа, ръцете на прасеца, чаша на масата. Никой не гледа в камерата. Вдясно е продуктът в употреба: ръце, стъпало, лепенката се залепва, опаковката лежи на леглото и е същата като референцията.
Гледай стила. Нито една от двете не прилича на реклама. Приличат на снимки от статия за здраве, и точно това искаме. Човекът чете и не усеща, че някой му продава.


Три неща, които никога не слагаш в снимките на страницата. Не защото са грозни, а защото са лъжа и Meta ги разпознава.
Изкуственият интелект прави идеални „след“. Крака, кожа, коса. Всяко такова „след“ е обещан резултат под формата на снимка. Пада рекламата, а понякога и акаунтът.
Бяла престилка, стетоскоп, „д-р Иванов препоръчва“. Няма такъв лекар. Това е измама, не маркетинг.
„Както видяхте в…“ с лога на телевизии. Ако не си бил там, не ги слагаш. Ако си бил, слагаш линк към материала.
Продуктът, сцените, ръцете, стаите. Това е всичко, което ти трябва. Виж отдясно: продуктът отгоре, чисто и истинско. Стига толкова.

Тази лекция е кратка, но я гледай внимателно, защото това е разликата между страница, която продава, и страница, която просто стои в интернет.
Тестът е един. Прочети текста на глас, все едно си на маса с приятели. Има ли дума, която не би казал там? Махни я. Спъваш ли се някъде? Там има грешка. Звучи ли като превод от английски? Пренапиши го.
Виж отзива отдясно. „Стълбите вече не ме плашат. Пия ги всяка сутрин.“ Това е човек. Никой изкуствен интелект не би го написал така от първия път, и точно затова хората му вярват.

Правилото е: ако една дума не би я казал на кафе, не я пишеш и в статия. Статията е кафе с десет хиляди души.
„Революционна формула.“ „Адресира основната причина.“ „Оптимизира кръвообращението.“ „Иновативно решение.“ „Уникална комбинация.“ „Осигурява комфорт.“ Шест израза, които никой човек не казва на глас. Изречения от трийсет думи. Звучи умно и никой не му вярва.
„Работи по друг начин.“ „Оправя причината, не симптома.“ „Кръвта тръгва пак.“ „Залепяш и лягаш.“ „Не се усеща.“ Кратко и конкретно. Хората му вярват, защото така говорят и те.
Същият тест важи и за всяка реклама, и за всяко заглавие. Човек, не робот.
Ето нещо просто, което половината магазини пропускат. Рекламата и страницата трябва да говорят едно и също, със същите думи и със същата снимка. Гледай: рекламата за Noctura пита „Вечер краката ти така ли изглеждат?“, а статията започва с „Ако в 20:00 краката ти са като налети с олово“. Същото послание, същата сцена, същата вечер.

Човекът кликва заради едно обещание. Едно. Отваря се страницата и той търси същото. Не чете от началото, а сканира. Търси думите от рекламата и снимката от рекламата. Ако ги намери за две секунди, остава и започва да чете. Ако не ги намери, си казва „не е това“ и затваря. А ти си платил за клика му за нищо.
Изречението от рекламата е в заглавието или в първия абзац на статията. Не непременно същото изречение, но същото послание. „Не е от възрастта“ в рекламата, „не е възрастта, не е солта“ в първия абзац.
Сцената от рекламата е първата снимка в статията. Вечер, диван, крака. Човекът вижда същото място и знае, че е попаднал където трябва.

Човекът е кликнал заради краката, а първият абзац му говори за съня. „Не е това.“ Затваря.
Рекламата обещава „минус 30 %“, а статията е обяснение без нито едно число. Той търси числото, не го намира и си тръгва. Ако рекламата обещава цена, страницата я казва.
Рекламата е шега за трите сутринта, а статията започва с „венозна недостатъчност“. Тонът се сменя и човекът усеща, че е попаднал другаде.
Правилото: една реклама, една статия, едно послание, един тон. Ако имаш три реклами с три различни послания, имаш три статии, или поне три различни заглавия на една статия.
Статичната реклама е основата и затова ѝ посветихме цял модул. Но Meta има още три вида реклами и трябва да знаеш кога кой се ползва, за да не ти ги продават като „задължителни“.
Едно послание. За теста и за реклама като новина към статия. Ако тя не работи, останалите няма да я спасят. Оттук започваш винаги.
Три до пет карти, които човекът плъзга с пръст една след друга. За хора, които вече знаят продукта и искат подробности. Първата карта е хук, останалите са ползи или стъпки.
Голяма снимка и няколко продукта под нея. Само ако имаш повече от един продукт и каталог. За един продукт е излишна.
Вертикално видео на цял екран. Когато посланието вече е доказано със снимка, правиш му видео. Не преди това.
Ето как решавам аз, с по едно изречение за всеки.
Не правиш и четирите наведнъж. Правиш ги в този ред и минаваш на следващия само когато предният работи.

Ще чуеш от много хора, че „видеото е бъдещето“ и че „каруселите имат по-добър резултат“. Може да е вярно за тях. За теб в началото е вярно едно: не знаеш кое послание работи. И най-евтиният начин да го разбереш е статичната реклама.
Когато вече го знаеш, всеки друг вид реклама става лесен. Каруселът е доказаният хук плюс три карти. Видеото е доказаната сцена в движение. Ако тръгнеш от видеото, харчиш дни за формата, преди да знаеш какво да кажеш в него.
Първо какво, после как. Статичната реклама отговаря на въпроса „какво“.
Имаш текст, имаш снимки. Сега ще ги превърнем в страница с адрес в интернет, вързана към продукта. Пет стъпки, петнайсет минути, и ще ги направя на живо пред теб.

Първо две думи за инструмента. Claude Code е същият Claude, но вместо в чат, работи с файлове на компютъра ти. Отварям го в папката, където са текстът на статията и четирите снимки, и му казвам какво искам с обикновени думи. Гледай какво му казвам: структурата, стилът, бутоните, къде водят и че трябва да изглежда добре на телефон. След минута имам един файл, който се отваря в браузъра.
Качването е една команда. Cloudflare Pages е услуга, която ти дава безплатно място в интернет за такива страници, и е бърза навсякъде по света. Първия път те пита за име на проекта и това име става адресът на страницата. После е само тази една команда, всеки път, когато промениш нещо.
Гледай какво излиза накрая: линкът. Копираш го, това е адресът на статията ти. Отваряш го в браузъра и я виждаш на живо.
Статията е на живо. Сега проверяваш това, което всички забравят: бутоните. Цъкам първия и се отваря продуктовата страница на Noctura. Цъкам втория, същото. Третия, същото. И трите водят на едно и също място, продуктът с цената.
Проверявам и реда под всеки бутон, „Наложен платеж · 30 дни гаранция“, и най-долу „Резултатите варират“. Един грешно копиран линк и цялата статия работи за нищо. Затова цъкаш всеки бутон, без изключение.
Сега най-важното свързване. Когато правиш рекламата в Meta, в полето „уебсайт“ слагаш линка на статията. Не на продукта. На статията.
Потокът е вързан: реклама, статия, продукт. Три екрана, един път.
Последната стъпка, която почти никой не прави. Взимаш телефона си и минаваш през целия път като клиент. Рекламата в прегледа. Цъкаш. Статията се отваря. Бърза ли е? Снимките зареждат ли? Превърташ до бутона и цъкаш. Продуктът, цената, количката, формата за поръчка.
Всяко от тези места може да е счупено: бавна страница, дребен шрифт, бутон, който не се цъка с пръст. Ти ги намираш за три минути от телефона. Клиентите ги намират за три секунди и си тръгват.
Пикселът на Meta е малко парче код, което казва на Facebook кой е отворил страницата и кой е купил. Трябва да е и на статията, не само на магазина, иначе не виждаш кой е чел и кой е купил. Как се слага ще научиш в модула за кампаниите.

Скучно е, знам. Но това е единственото нещо в този модул, което може да ти спре бизнеса за една нощ. Осем реда, през които минаваш преди всяко публикуване. Чети ги с мен.
Правилата не са пречка за продажбите. Те са причината акаунтът ти да е жив след една година, когато конкурентите ти правят третия си нов акаунт.
Meta не спира рекламата. Спира акаунта, целия. Всички кампании, всички данни, всичко, което акаунтът е научил за клиентите ти за месеци. Нов акаунт започва от нулата: без история, с по-скъпи кликове и с по-строги проверки. Един измислен отзив струва месеци работа.
Всичко тук е лесно, ако го правиш от началото, и трудно само ако трябва да чистиш после. Затова забраните са в промптовете още от първата чернова. Claude не пише „лекува“, защото не му е позволено. Ти не проверяваш за измислени лекари, защото няма откъде да дойдат.
Ще ти се случи, на всеки се случва. Ето какво правиш и какво не правиш.
И накрая, за да не останеш с усещането, че нищо не може. Ето какво може и работи.
„Ако не усетиш разлика, връщаме парите.“ Не обещаваш резултат, а какво става, ако няма резултат. Виж отдясно. Meta го приема, хората го обичат.
Механиката. „Лепенката държи носа отворен механично.“ „Залепяш преди сън.“ Описваш какво прави продуктът, а не какво ще стане с човека.
Първо име, възраст и неговите думи. Най-силното доказателство, което имаш, и е напълно позволено.
Колко клиенти, колко пакета, откога. Стига да са истина и да можеш да ги докажеш.

Това е практическата лекция на модула. Ще направя адверториал за Noctura от нулата, пред теб, без да режа записа. От контекста до публикувана страница, вързана към продукта. Когато го правиш за твоя продукт, ще ти отнеме около четирийсет минути.
Трябват ти документите за продукта от Модул 1, референтната снимка на продукта, промптовете от този модул и линкът към продуктовата ти страница.

Започвам с контекста. Копирам от документите за Noctura петте неща и ги поставям в нов разговор. Нищо друго. Още не искам статия. Искам Claude първо да разбере за кого пише.
Напиши адверториал (рекламна статия) за Noctura по контекста по-горе. Структура, точно в този ред: 1) Заглавие: любопитство и нещо конкретно, без обещан резултат. 2) Проблемът: 2–3 абзаца с думите на човека. 3) Историята: какво е опитвал, защо не е помогнало, грешният виновник и истинската причина. 4) Решението: защо това работи; продуктът ЧАК тук. 5) Доказателствата: как се ползва в 3 стъпки, гаранция; без измислени отзиви. 6) Бутон „Виж как работи“ три пъти. 900–1200 думи, български, разговорен, къси изречения, подзаглавия. Забранено: революционен, уникален, чудо, лекува, гарантирано; обещани резултати; измислени хора, лекари, проучвания, медии; чужди марки. Накрая: „Резултатите варират.“
Пускам промпта и чакам около минута. Излиза черновата: заглавие „Защо краката ти са добре сутрин и подути вечер“, проблемът с думите на човека, солта и възрастта като грешен виновник, помпата на прасеца като истинска причина и продуктът чак в четвъртата част. Скелетът е правилен от първия път, защото промптът го е поискал точно така.
Чета на глас. Ето какво намирам и какво казвам на Claude.
Никой не казва това. „Пренапиши абзаца за причината, както би го разказал човек на приятел на кафе.“ Излиза: „Помпата спи, гравитацията печели.“ Остава.
„Разбий всяко изречение над 15 думи на две.“ Три изречения стават шест и вече се четат.
Това е скрит измислен отзив. „Махни всяко твърдение за това какво казват клиенти. Нямаме отзиви за цитиране.“ Като доказателство остава гаранцията.
Търся „Noctura“ в текста. Първата поява е в „Какво правят вместо това“, тоест четвъртата част. Търся забранените думи, няма. Последният ред е „Резултатите варират“. Има го.
Четири снимки. Сцената на проблема: жена на дивана в осем вечерта, ръцете на прасеца. Продуктът в употреба: ръце, стъпало, лепенка, опаковката на леглото, с референцията. „След“: сутрин, боси крака на пода, светлина. И продуктът чист, за карето с описанието, това е базата от Модул 6.
Пускам по два варианта на сцена и избирам тези двете за проблема и за употребата. Гледам: никой не гледа в камерата, стаите са истински, опаковката е същата. Общо време: пет минути и стотинки.


Слагам текста и четирите снимки в една папка. Отварям Claude Code в нея и му казвам какво искам: статия като от списание, ред „реклама“ най-отгоре, три бутона към продуктовата страница на Noctura, да е добре на телефон. Минута и файлът е готов.
После командата за качване. Двайсет секунди и имам линк.
Статията е на живо, ето я отдясно, превърти я. Цъкам трите бутона и трите отварят продукта. Минавам осемте реда от лекция 7.15: няма измислени отзиви, няма обещан резултат, „Резултатите варират“ е там, „Реклама“ е най-отгоре, има дата и издание, прочетена е на глас. Осем от осем.
После телефонът. Отварям линка, чета, снимките зареждат, бутонът е широк, продуктът се отваря, количката работи. Готово.
Общо трийсет и осем минути от контекст до публикувана страница.
Ето целия път, вързан: реклама, статия, продукт. Три екрана, едно послание, направено за един следобед. И всяко парче от него е твое: можеш да го смениш, да го тестваш и да го направиш пак за следващия продукт.

Публикувана продажбена страница за твоя продукт. Снимки по референция. Реклами, които говорят същото като статията. Потокът реклама, статия, продукт, проверен от телефона. И осемте реда, които пазят акаунта, минати.
Кампаниите. Рекламите са готови, страницата е готова, потокът е вързан. Време е да тръгне трафикът и да видим кое послание печели.